Есен е! Да дадем време на душата да ни настигне
Красивата меланхолия на есента… Усещането за край, но и ново начало. Зазимяването на мечти, планове, пътувания… докато не дойде Нова Година с нейната равносметка и отброяване до новото начало.
Един преходен сезон, в който даваш време на душата и мечтите да те настигнат, да си отпочинат, да поемат дъх, преди отново да се впуснат в преследването на живота.
В есента има както надежда, така и тъга. А багрите й в жълто-кафявата тоналност задават рамката на настроението – не, не е еуфория, а е съзерцание.
Съзерцаваме миналото с надежда за бъдещето.
Листата падат, реките намаляват, тревите пресъхват, клоните стърчат самотно оголени, а душите ни треперят, предусещайки тежките стъпки на студа.
Слънцето грее по-различно през есента. Дори то е някак замислено, угрижено, уморено от препускане по небето. Време му е за зимна почивка. И с последни сили топли премръзналите ни ръце.
Време ни е и на нас да напълним мазетата с храна за душата и тялото, защото зимните месеци могат да бъдат толкова изтощителни. Време е да потърсим топлината на огнището, а около него да наредим близките ни души, за да не сме сами в тъмните часове.
Есента е и сбогом, и здравей!