Хризантеми – златните цветя в градината на мама

Есента наметна пъстрото наметало и закичи една хризантема в косите си… Винаги ще свързвам този сезон както с приказната палитра в гората, така и с тези така обичани цветя, които топлят душата и пълнят очите в градините на мама. Защото есента не е край – тя е аплодисментът след спектакъла. И ако се вгледаме внимателно, ще видим, че именно нейните цветя разказват най-мъдрите истории.

Има причина да наричат хризантемите в буквален превод златното цвете, все пак не сме първите, открили красотата им (от гръцкото chrysos – „злато“ и anthemon – „цвете“). Всъщност родината им е Източна Азия, най-вече Китай и Япония, където са познати от повече от 2500 години.

В Китай хризантемата се смята за едно от „четирите благородни растения“ (заедно с орхидеята, бамбука и сливовия цвят). В Япония е символ на императорското семейство и вечния живот. Дори държавният печат на Япония представлява стилизирана хризантема с 16 венчелистчета. Според една японска легенда  богинята Аматерасу, когато създала света, засадила хризантема като цвете на светлината и слънцето.

В Европа хризантемите се появяват през XVII век, внесени първо във Франция, след което бързо се разпространяват в градините на цяла Европа.

Дълъг път са извървели, за да стигнат до градината на мама. А най-хубавото е, че можеш да сътвориш истинска райска градина с различните им разновидности и цветове.

Лично на мен фаворити са ми малките жълти хризантеми – като букет от малки слънца, които дори в мъглата пръскат светлина. Но и белите, и лилавите, и кафяво-оранжевите, и розовите… чудни са!

Те са многогодишни красавици, само трябва да внимавате пролетта при прекопаването на градината да не нараните коренчетата им или пък да не ги изскубнете без да искате.

Полезни съвети:

• Обичат много слънце (поне 5–6 часа дневно).
• Добре растат на проветриви, но защитени от силен вятър места.
• Обичат редовно, но умерено поливане — почвата трябва да е влажна, но не подгизнала.
• За да се получат по-компактни и обилно цъфтящи растения, върховете се прищипват през пролетта и началото на лятото.
• След прецъфтяване трябва да се подрежат, за да се защитят от студа.

Истината е, че не са особено капризни за отглеждане. Искат малко, но пък даряват толкова много красота.

Засаждайте ги напролет, а след като се прехванат, останалото оставете на тях. Сами се размножават и всяка година стават все по-големи, по-красиви и по-пищни.

Цветята на есента не се състезават с лятото. Те ни напомнят, че красотата има различни лица, че има чар и в меката светлина на залеза.
Те са урок по благодарност: за изминалото, за спокойствието, за топлия чай и аромата на влажна земя.