Беше време на тъга, беше третата седмица от смъртта на тати и първата разходка на мама в гората по пътеките, които близо 40 години са вървели все заедно.

Хората един по един се вдигат от селата, кой отива при сина си в града, кой при дъщеря си, а те не му викат на това изселване, а викат миграция. Че каква миграция е това, Крумовото! Крум Иванов просто си вдигна багажа, и една каруца зеле с багажа, и отиде при сина си в Берковица, щото човекът си направил апартамент в блок, а те му викат миграция. Много дума надойде от града и вдига прахоляк по селата, а нашите думи не могат да идат в града, да вдигнат и те малко прахоляк.