Време за разсад! По пътя от семката до червения домат

Едно от удоволствията да влезеш в градината и да откъснеш един вкусен червен домат е удовлетворението от изминатия дълъг път, за да го отгледаш. От семката, през растението, до плода – много труд се иска, и голяма доза късмет.

Всяка жена на село си има свои тънкости по отношение ра разсада и всички те са базирани на дългогодишен опит в градината и съвети от съседки и роднини.

Всяка година мама изпреварва пролетта и работата в градината с около два месеца. В края на февруари тя прави първия разсад на домат – в купички от кисело мляко, които преди това всички дружно събираме в продължение на месеци.

Всяка купичка е пълна до малко повече от половината с пръст, защото след това с порастването на стръкчето, се досипва с лъжица по малко тор, за да расте здраво стъбълце и да не се огъва. С пинсета се слагат по няколко семена във всяка купичка – обикновено по 4-5. След дългогодишен личен опит в градината, ето и най-вкусните сортове, поне в нашето домакинство: Сърцето на Албена, Биволско сърце, Волско сърце, Опал Зи, БГ Грамада, Момини сълзи и Темпос F1.

Всички купички трябва да са в топло помещение и на светло, най-добре до прозореца. Не бива да се прекалява с поливането, по-добре е суха, отколкото да ги наводнявате с вода, защото рискувате да загние стръкчето. Не забравяйте да си надписвате кофичките с името на сорта домати, в случай, че държите да ги засаждате в определен ред и на различни места.

След като доматите порастнат достатъчно и започват да се огъват, ивън купичката, е време да се пикират в градината. Основата е от ситна оборска тор.

Покриват се плътно с найлон и понеже в периода на пикиране обикновено времето е променливо и са възможни отрицателни температури или слана, найлонът се открива само през деня в слънчево време. Невинаги разсадът е сполучлив. В повечето случаи оцелява 50 процента от насаденото, много рядко всичко. Тази година, например, го опазихме от минусовите градуси през нощта, мятайки две одеяла върху разсада, а върху тях още един найлон. Успяхме да спасим повечето, но пък след това къртица прекърши цели редици с иначе прекрасни стръкчета.

Правилото е колокото, толкова. Хората на село са се научили да не се ядосват за това, понеже природата е особено своенравна и толкова често е попарвала надеждите и съсипвала труда им, че в крайна сметка се радваш и на малкото, което роди градината. Ако пък годината е добра и има голяма реколта, то щастието, удовлетворението и благодарността са огромни.