Декоративните тикви – когато природата рисува, осигурете й изложбена зала

Есента бе започнала да багри в носталгично-съзерцателни нотки настроението, а душата ми търсеше цвят и захар, за да компенсира отиващото си лято. Влязох в кварталния плод-зеленчук в центъра на София, който се слави с качествена стока, но и доста солени цени, за да утоля глада си за вкусно грозде и сладки ябълки, когато погледът ми бе прикован от един цветен натюрморт.

В ъгъла, на едно порядъчно голямо пространство, бяха подредени десетки декоративни тикви – всяка уникална с украсаката и формата си. Като магнит за есенната душа. Сякаш са малки слънчеви заряди в дъждовното време.

Толкова време в избор на плодове не съм отделяла, колкото отделих, за да си избера перфектните три. Толкова ми позволяваше бюджета, защото цената им беше доста солена. Как да избереш една, като всички са различни, по своему магнетични, хипнотизират с форми, зареждат с цветове. Е, тогава излязох с три тикви и без грозде и ябълки. Бюджетът не стигаше за всичко.

Сложих тези красавици в  средата на масата в хола и те ни топлиха душите и зареждаха естетично сетивата ни няколко месеца. Когато накрая изсъхнаха, събрах семето им, изсуших го и накарах мама да обещае през пролетта да насади на село, за да мога следващата есен да оцветя с тях целия си апартамент.

Мама изпълни обещанието си, съхрани семето, посади ги, но… не се оказа чак толкова лесно. На село гледаме доста успешно и тиквички, и тикви за баница. Получават ни се, вкусни са. Но тези златни бижута се заинатиха и въпреки усилията ни, няколко години подред все не успявахме да стигнем до реколта. Листа имаше, дори цвят, но никаква  тиква.

Една от грешките ни беше, че бяхме решили да ги насадим около къщата на кокошките, за да са нещо като красив жив плет и през лятото да им пазят сянка, покривайки мрежата. Оказа се, че кокошките много харесаха листата и падаше голяма борба, за да не изядат всичко.

Купувах семе, използвах мое от изсъхнали вече декоративни тикви, но поникваше много малък процент, оцеляваше още по-малък, а до цвят и тиква не се стигаше.

И така до тази година. Най-накрая с мама отгледахме декоративни тикви на село. Да, пак се виеха около оградата на кокошките, за които бяха нещо като салатен бар. Да, пак цяло лято само листа без цвят. И изведнъж, през септември, когато не очакваш да се случват такива чудеса, по върховете на растенията се появиха цветове, които връзваха пъстри, жълти, шарени, ръбести красотички.

Не вярвах, че ще имат време да налеят и узреят, но грешах. За седмица-две имахме декоративни тикви. Някои паднаха жертва в битката с кокошките, които се оказа, че харесват не само листата, но и самите тикви. Но в крайна сметка останаха и за нас 5-6.

И ето ги сега, тези прекрасни слънчеви момичета, красят апартамента ни в София. И вече не са просто декоративни тикви, а НАШИТЕ декоративни тикви, отгледани от семка, спасени от кокошките, изминали разстоянието от китното село до прашния град, за да напомнят за връзката с природата. И знам че ще ме топлят няколко месеца, преди да събера семената им за догодина.

След кратко проучване разбрах каква може би ни е грешката при предните години и се надявам догодина да имаме още повече.  Декоративните тикви са еднодомни растения – имат отделни мъжки и женски цветове. Ако пчелите са малко, може и да не стигне до реколта. Но пък тогава може да се прибегне до ръчно опрашване – откъсва се мъжкият цвят и нежно се докосват с прашниците вътрешността на женския (този с малка тиквичка под цвета).

Подозирам, че при нас липсата на пчели е бил проблемът, защото наблизо имаше кошер на стършели, които чак това лято успяхме да победим с помощта на фирма за унищожаване на насекоми. Почти веднага забелязахме, че когато стършелите изчезнаха, изведнъж започнаха да се появяват пчелички. Но за това ще ви разказвам някой друг път.

И един малък трик: когато ги откъсвате, оставете им по-дълга дръжка. Така удължавате живота им после, когато единствената им цел е да ви радват и усмихват.