През техните очи

С Балкан в Балкана

Чудно куче е Балкан – като малко дете, затворено в тяло на Боримечка. Той е пазачът на село, на цялото стопанство, на огромния двор, на кокошките, зайците, котките, врабчетата, че даже и на съседите ни.

Изглежда впечатляващо голям и наистина е такъв. Шегуваме се вкъщи, че е като теленце на размер, звяр на външен вид и агънце по душа. Голямо, здраво, яко  и своенравно куче. Той никога не е бит или наказван, израснал е с любов. И до днес колкото и да е гладен, първо ще си поиска галенето и гушкането, после ще се наведе да изяде дадената му вечеря.

Въпросният наш респектиращ Балкан с обоняние на ловджийско куче и характер на овчарско, няма миг почивка – все лае и пази. Я съседната котка ще наруши границите, я непознат ще мине по пътя край двора, я диво животно ще се осмели да припари до владенията му, я ще връща кокошките, които са се объркали да излязат извън дворната порта….

А посмее ли непознат да влезе в двора… няма край лаенето му, докато не благоволи да напусне владенията му.

Има минувачи, които познава и е приел за част от „стадото му“. За тях има лениво въртене на опашка и подскачане на оградата. Има хора, автомобили и животни, които без значение колко пъти на ден ще минават покрай нас, той никога няма да приеме за приятели и винаги ще лае. Надушва си ги някак, чете по кучешки човешката им природа и животински привички.

Когато пристигаме от София чува и разпознава автомобила ни много преди да види, че се задаваме по пътя. Започва едно радостно тичане, лаене, подскачане и още преди майка ми да чуе рева на колата, знае, че гостите са зад ъгъла – не греши никога.

Пазач е Балканчо, в истинския смисъл на думата. Той е първият, който ни посреща. Грижи се да сме защитени в рамките на 3-декаровия имот. А тръгнем ли си, тъжният му и благ поглед говори и без да слушаме лаенето.

По душа пък е едно ненаиграло се и ненатичало се дете. И тук идва единственият проблем с него – твърде много „конски сили е“, за да може всеки от семейството ни да го разхожда на каишка. Няма задържане, тегли безмилостно напред и шансът да се озовеш по лице в локва на пътя е над 90%. Само мъжът ми успява с цената на огромни усилия да го изведе с нас в гората, когато тръгнем на разходка. А това не се случва често, за съжаление.

Трудно предизвикателство е да стигнеш с Балкан в Балкана. Кучето тегли мъжа ми, аз подтичвам след  тях, дъщеря ми и майка ми се опитват да ни настигнат… Приключение си е, тежко при това. Налага се  да минем покрай две къщи с дворни кучета и да удържим своенравния Балкан в желанието му да се полаят един друг.

За щастие гората е само на пет минути от нас. И стигнем ли голямата поляна, преди да се гмурнем във вековната  букова и дъбова гора, махаме каишката на нашето момче и то започва да тича, да играе, да събира с острото си обоняние следите от всяко минало животно или човек…

Свободата, това е тя.

Всеки път си мисля, че ако сега някой го види в гората, задължително ще го вземе за мечка. Пък тя, „мечката“ ни, е с добра душа и надушва добрите – животни или хора. Не мога да си представя, че би ухапал или наранил някого, но знам, че ще лае до смърт.

Има малко страх от водата и ако реката е твърде голяма се налага да му търсим плитък брод, за да мине. Не се подчинява много на команди, всеки път треперим при среща със завързани да пасат крави или коне, защото не знаем ще ги хареса ли или ще реши да ги нахока с лаене. Досега веднъж не им се е скарал.

Ако намерим гъби се борим с него, за да не ги стъпче в желанието си да покаже, колко ни обича. Ако седнем да починем веднага се озовава до Алфата в стадото ни – мъжът ми, естествено, знае кой единствен може да го разходи.

А на връщане, усетил, че пак ще бъде затворен в рамките на двора и кой знае кога ще може да потича пак в гората на воля, изглежда някак по-тъжен, по-унил, по-нацупен дори.

Това е Балкан. Нашият Балкан. Уж обикновено куче, а цяла вселена от емоции, чувства и преживявания. Дано всеки дом си има своя страшен на вид, но мек по душа ПАЗАЧ. Толкова е важно да знаеш, че има кой да те познае по стъпките, да те посрещне и изпрти, да бди над своите и да ръмжи на чуждите.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *